Друга прокопсия
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай
запалваме поред свещички.
Така си изброяваме докрай
натрупаните в нас чертички.
Измине ли годината - черта,
показва: още пламък има.
За нас не е отворена врата -
далече сме от люта зима.
Блаженни са онези в чийто край
стопена е свещта до края.
И те заслужено отиват в Рай,
за да се радват на безкрая.
И целият човешки земен род
приема свойта орисия.
Защото зад небесния ни свод
се шири друга прокопсия.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Мъдро стихотворение. На мен лично ми е все едно какво ни очаква след смъртта:
"Ад или Рай - все едно е какво ти остава,
те са еднакво далеч и встрани от сърцето."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=316915
Поздравление, Никола! Отлично написано стихотворение. -
Дано да има още чертички, че не се знае дали ще отидем в Рая! Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
преминава от едно тяло в друго тяло, преражда се, в този
смисъл всяко ново начало е възможност да коригираме грешките
от предишния си живот...