ДРУГАТА
Часовникът безмилостно отсича
последната секунда на забрава.
Тя кротко става, тихо се облича -
за кой ли път отчаяно прощава.
Животът като есенна балада
изнизва се сред срещи и раздели.
Тя няма право да кори, да страда,
да има своя ден в одежди бели.
Тя крие само няколко прегръдки,
прошепнати на крак слова на нежност
и пие всеки ден горчиви глътки, ...