Другата

12.12.2008 г., 20:27 ч.

Поезия

929 0 2

ДРУГАТА

Часовникът безмилостно отсича

последната секунда на забрава.

Тя кротко става, тихо се облича -

за кой ли път отчаяно прощава.

Животът като есенна балада

изнизва се сред срещи и раздели.

Тя няма право да кори, да страда,

да има своя ден в одежди бели.

Тя крие само няколко прегръдки,

прошепнати на крак слова на нежност

и пие всеки ден горчиви глътки,

встрани от суета и безметежност.

Тя няма право с поглед да погали

тъй силните и ласкави ръце.

И няма никой, който да пожали

кървящото, объркано сърце.

Защото тя е Другата - презряна

и заклеймена като сатана;

най-преданата, искрена, желана

и най-нещастна на света жена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.