Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато
от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.
Но и аз като теб не забравих проклетото лято!
Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)
Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,
запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...
Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли
от горчивия крясък на всички неказани истини!... ...