Другата в мен
Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато
от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.
Но и аз като теб не забравих проклетото лято!
Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)
Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,
запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...
Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли
от горчивия крясък на всички неказани истини!...
Павлина Соколова
'2011 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми ...
-
О, прекрасен стих!
Браво! -
Казвам браво на откровението и емоцията у теб, Павли! Трижди браво на таланта и умението да бъдеш не другата, а много, много себе си!
Докосна ме и още как!!! -
Спомените са кристална чаша с вино. Пази я и пий от нея, когато си тъжна!
-
Носиш поезията в себе си, Авис!
-
Благодаря на всички Ви! Винаги ми е трудно да казвам... ако не друго, то поне едно "благодаря" под стихове като този. Просто ми се мълчи. И пускайки стихотворенията да "летят", си мисля, че ще забравя, че са изживяни. Понякога се чудя на кое казват хората "браво!" и дали се замислят колко висока е цената на всички аплаузи. Бих пратила по дяволите целият талант, дарба, или каквото му е името, за да не ми се беше случвало всичко, което отключи музата за любовна лирика.
Но все пак - благодаря Ви! -
С Токси!! Поздравления!!
-
Много!!!
-
Чудесно!
-
Спомних си нещо...
Много, много хубаво! -
Талантливка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
