Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато
от съня ти крада и в очите ти сълзи посявам.
Но и аз като теб не забравих проклетото лято!
Но и аз като теб го обичам! (Поне си признавам!)
Аз съм тази, която си тръгва по първи петли,
запечатала в тъжно мълчание Твоите мисли...
Ти страхливо надничаш подире ми... Знам, че боли
от горчивия крясък на всички неказани истини!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация