Понякога съм малка като точка.
И мисля си тогава – ето аз
вървя една по моята пътечка,
отворила очите си за тях…
Невежество. А чувството признава
стотици паралелни светове,
в които аз съм просякът минаващ,
изгубеното плачещо дете.
И котето в крайпътната канавка,
убито от позната ми ръка,
захвърленото птиче на паважа,
намерило смъртта си в песента… ...