Друго нищо не ми остана!
Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на
всяка вейка, стръкче, храст.
в нощите потайни, отдава
сърцето, своята огнена страст.
Небето праща пойните птички
и те запяват над поля, гори,
росата къпе сутрин всички
и веселите мисли множи.
Вълната бурна във стремеж,
на брега отдава свят копнеж,
и аз ти давам, на, вземи,
тази мисъл жива и звезди.
Вземи от мен и поздрав,
и привет и слънчев лъч,
дето свети в мен, вземи
и облян от слънце остани.
Усмивката, която сутрин
украсява лицето ми, вземи я,
нека в нощите тебе теши,
когато ти скърбиш и аз скърбя.
И музата ми клета тихо стене,
сред празните стени стаена,
имам в гърдите си любов, вземи я,
друго нищо не ми остана!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Впечатли ме твоята чувствителност, Роси, бъди благословена!
-
Този стих ме заля като вълна.
-
Благодаря ти, Мите, жив и здрав да си!
-
Любовта е не само споделеност. Тя е и посветеност.
-
Много хубав коментар, Младен, зарадва ме, желая ти прекрасна вечер!
-
Трябва да се раздадем докрай, за да останем себе си.
Любовта най-силно способства за това раздаване.
Поздравление за стиха ти, Миночка! -
Младен, благодаря ти че постави стиха в любими!
-
Благодаря ти, Георги!
-
Харесах.
-
Сенилга, благодаря ти!
Ники зарадва ме,бъди благословен! -
Този стих е отражение на душата ти!
Много ми хареса!
Поздрави!🙏🙏🙏 -
Потрясающе!
-
Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в любими!
-
Миленче благодаря ти че коментира стихът.
Вики, благодаря ти, зарадва ме. -
Прекрасно е! Написано е от душа!
-
Изляла си си сърцето, Миночка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
