Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти
Слънцето с лъчите те докосва
покрива в злато форми и лице
със светла диря пътя ти посочва
и знам че те обича, дори с огнено сърце
Мислите ми непокорни ме изгарят
търсят път и брод до теб
много пъти ще успяват и провалят
но аз по тоя друм вървя макар и клет
Юни 2015
Варна
Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Валери,правилно ме засече.Никакво"маливно",а си е "малиново".Извинявам се на всички които са го чели.Сигурно лирическата се е засегнала.
Ева, благодаря ти!