друм

18 нояб. 2015 г., 20:22

Поэзия

370 0 2

Друм

В цветната палитра от усмивки

маливно пламтящи устни

в изумрудена дъга очи блестящи

косите, ветрове в долините пусти

Слънцето с лъчите те докосва

покрива в злато форми и лице

със светла диря пътя ти посочва

и знам че те обича, дори с огнено сърце

Мислите ми непокорни ме изгарят

търсят път и брод до теб

много пъти ще успяват и провалят

но аз по тоя друм вървя макар и клет

Юни 2015

Варна

Гавраил

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2015-11-20T18:27:24+02:00

Младене,обречени сме да вървим по този друм.Сянка след сянка!
Валери,правилно ме засече.Никакво"маливно",а си е "малиново".Извинявам се на всички които са го чели.Сигурно лирическата се е засегнала.
Ева, благодаря ти!
vega666 (Младен Мисана)

2015-11-18T20:56:38+02:00

Този твой друм, Гавраиле, е взел в жертва много мъжки сърца. Добре си го описал! Поздрав!