На тротоара нямаше място за трима

                   и слепецът яхна

                   калъфа на цигулката -

                   така приличаше на  бедуин,

                   яздещ отгоре

                   на камилата си. 

                   Пътуването скоро го измори,

                   увеси нос, сякаш беше пиян,

                   но добре,

                   че цигулката знаеше нотите.

                  Когато звуците са понесоха нагоре

                  в небесния кръстопът,

                  от облаците слезе Орфей

                  и примирено потули арфата

                  в шепите си...