Feb 7, 2018, 7:21 PM

Дух живее, когато умира 

  Poetry » Civilian
590 6 7
Колко още светът ще боли
от дълбокия взор на сърцето,
без да питам с тревога дали
ще тупти от безсмислие клето?
Да споделям най-сивия хал
в битие от гета и коптори,
и да гледам как в гъстата кал
чезне стъпкан небесният порив.
Ти ли, Боже, с любов ме взриви?
Ти ли с нея така ме беляза?
От човешкия плач да кърви,
като в рани от люта проказа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Random works
: ??:??