Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
7 февр. 2018 г., 19:21

Дух живее, когато умира 

  Поэзия » Гражданская
519 6 7

Колко още светът ще боли
от дълбокия взор на сърцето,
без да питам с тревога дали
ще тупти от безсмислие клето?

 

Да споделям най-сивия хал
в битие от гета и коптори,
и да гледам как в гъстата кал
чезне стъпкан небесният порив.

 

Ти ли, Боже, с любов ме взриви?
Ти ли с нея така ме беляза?
От човешкия плач да кърви,
като в рани от люта проказа.

 

Сто очи да пролеят сълзи.
Сто въздишки да дъхнат в неволи.
Да напира скръбта, да пълзи,
а духът ми в несвяст да се моли.

 

Всяка милост е кръг светлина
за сърцата, от зло безутешни.
Но се плисват - вълна след вълна -
тъжни дни, в недоимъка грешни.

 

А от кръгове - дълго блестял,
заприличвам на явна мишена.
Без значение колко съм дал
на едната душа утешена.

 

Ще летят демонични стрели.
За Доброто е скъпа цената.
Пиеш чуждата болка. Боли...
Но така и не свършва злината.

 

И превърнал сърце в игленик
Богу моля се с моята лира.
"Не привиждай у мен мъченик!
Дух живее, когато умира!"

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Благодаря, Стойчо! Умирането е символно, като смисъл на себеотрицанието! Благодаря ти, Росица! Радвам се, че ти хареса! Благодаря и на теб, Мария! Чуждата болка е най-верния лакмус доколко човек е изпълнен с Божията Любов - защото се превръща в твоя! Благодаря и на теб, Ирина! Мъчението без Бога е много по-страшно от мъките заради Бога! Благодаря ти, Младене! Ако всички бяхме готови да умираме - щяхме да сме по-живи от всякога, приятелю!
  • Много силна и класна поезия, Маестро. Поздравления!
    Всеки си задава тези въпроси и осъзнава безсилието си пред злото в света, но ти даваш и точния извод с финалните си редове. И благодарение на тях си спомних думите на Унамуно от неговата блестяща творба "Агонията на християнството":

    "Умирам, защото не умирам!"
  • Както все разговаряш с Бог и му описваш тъжното в нашия живот,ни караш да се замислим,да не се правим на мъченици,да съхраним духа си,който "живее,когато умира"...Виждам те водач,който винаги зове....
  • За такива стихове трябва да се благодари! Очовечават и отварят сърца за чуждата болка! Сполай ти, поете!
  • Когато "пиеш чуждата болка. Боли..."
    Поздравления за творбата!
  • Духът не умира!
Предложения
: ??:??