Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка
и Пачо преместихме в нашия двор.
Да го заколим бе толкова жалко -
смъртта заменихме с доживотен затвор.
И мислехме - е, няма как да се случи
да оцелее сам сред народа пернат -
в нашата сложна йерархия птича
ще отмилее му божият свят.
Но случи се друго - старчокът препатил,
живял си самотно, тъй - клан-недоклан,
на стари години взе пак опашка да клати -
и факт - завърза любовен роман.
Не с една, с две патици в триъгълник сложен
заплете любовен, греховен сюжет -
и вижте го - крачи с ход невъзможен -
кривокрак и артритен - но горд и напет!
По природни закони отдавна забравил
какво е да бъдеш мъж и баща -
юрдекът ни Пачо не се злепостави -
две патици снасят от него яйца.
И тръгна мълва, че яйцата са празни,
но дядо Пачо нехае, разбрал,
че клюки и слухове има ги разни,
по-важно е колко и как си живял.
Живее юрдекът ни дванайсетгодишен,
изпратил навремето стопанка, жена.
Не задълбава в дилеми излишни -
знае - животът е тук и сега!
9.03.2014 година
© Венета All rights reserved.