Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка
и Пачо преместихме в нашия двор.
Да го заколим бе толкова жалко -
смъртта заменихме с доживотен затвор.
И мислехме - е, няма как да се случи
да оцелее сам сред народа пернат -
в нашата сложна йерархия птича
ще отмилее му божият свят. ...