Бягам задъхана към морето,
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка,
плясъкът на вълните раздира слуха ми...
Обръщам се да стана, но не мога...?
Трясъкът на трупа ми е далеч от духа ми!
Вълните обгръщат душата ми,
докато тялото ми се изпича от жегата…
Студ смразява сетивата ми,
докато слънцето разтапя дилемата...
Тялото ми е тук, оставяйки следи в пясъка,
душата ми там се слива с вълните,
стоя на едно място, заслепена от блясъка,
а духът ми се лута в тъмата на дълбините...
Тялото ми е безпомощно пред силата на оковата!
Но сърцето смело бие и се разбива заедно с водата!
Скалата с твърдост посреща душата!
Докато мека топлина гали снагата!
Животът разделя ме на две части:
едната материална, но крехка и слаба,
другата невидима, но силна и славна!
Събрани да съжителстват от божите власти...
Телесният дом на една душа -
няколко кокала, облечени в кожа!
И топлото огнище на една жена -
биещо сърце в кървава ложа!
© Елмо All rights reserved.
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре,
и огрява Взора ми
по Пътя към Отвъд.
Душата- вЕдно с Вселената
презашива ВремеТо
със Съдбата-връв.
Идеи , мечти и спомени-
на фрактални слоеве
квантово цъфтят.