Бягам задъхана към морето,

небето е кърваво червено...

На брега съм, а трябва да съм вътре,

където се давят мечтите ми...

Спъвам се и падам на пясъка,

плясъкът на вълните раздира слуха ми...

Обръщам се да стана, но не мога...?

Трясъкът на трупа ми е далеч от духа ми!

    Вълните обгръщат душата ми,

    докато тялото ми се изпича от жегата…

    Студ смразява сетивата ми,

    докато слънцето разтапя дилемата...

    Тялото ми е тук, оставяйки следи в пясъка,

    душата ми там се слива с вълните,

    стоя на едно място, заслепена от блясъка,

    а духът ми се лута в тъмата на дълбините...

    Тялото ми е безпомощно пред силата на оковата!

    Но сърцето смело бие и се разбива заедно с водата!

    Скалата с твърдост посреща душата!

    Докато мека топлина гали снагата!

    Животът разделя ме на две части:

    едната материална, но крехка и слаба,

    другата невидима, но силна и славна!

    Събрани да съжителстват от божите власти...

 
Телесният дом на една душа -

няколко кокала, облечени в кожа!

И топлото огнище на една жена -

биещо сърце в кървава ложа!