"Думи,думи - нищо от сърцето..."

                                                                                                     Шекспир

                      Думи като шпаги,

                  като яребици, креснали след гръм.

                  Гладни думи, хищни и кървящи.

                  Освободени от веригите - препускат,

                  препъват се, задъхват се, забравят ме.

                  Болезнени, искащи, искрени -

                  неистово кълнат се в себе си.

                  Преследват, точат зъби и развяват грива.

                  Вилнеят, галопират и се кискат.

                  Безмилостно жигосват.

                  Обладават и проклинат.

                  Ранявам те с думи до смърт,

                  а искам да кажа:

                  - Обичам те!