"Думи,думи - нищо от сърцето..."
Шекспир
Думи като шпаги,
като яребици, креснали след гръм.
Гладни думи, хищни и кървящи.
Освободени от веригите - препускат,
препъват се, задъхват се, забравят ме.
Болезнени, искащи, искрени -
неистово кълнат се в себе си.
Преследват, точат зъби и развяват грива.
Вилнеят, галопират и се кискат.
Безмилостно жигосват.
Обладават и проклинат.
Ранявам те с думи до смърт,
а искам да кажа:
- Обичам те!
© Даниела Всички права запазени