Nov 14, 2022, 6:19 PM

Думи 

  Poetry
1369 4 3
Отново са тук далечни, безплътни
призраци нечии от забравени дни.
Дълго шептящи думи безсмъртни.
Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.
Крачат безплътни там във полето,
призраци нечии мои ли сте?
Пак от умора сърцето обзето
пита ви. Пита ви. Отговор? Не?
Те си говорят сякаш са хора
с плът и с безверие, с вяра и страх.
Думите лек са им, но са и отрова.
Чувам си името. Аз ли съм с тях? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Тушкова All rights reserved.

Random works
: ??:??