Sep 28, 2010, 2:45 PM

Думи на вятъра 

  Poetry
679 0 3

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.

Магията е в простите слова,
говорят с тях дори и боговете,
те имат своя, собствена душа.
Какво ли пък не носят ветровете?!

Послания, надежди и мечти,
копнежи, с жив човек несподелени...
Когато шепне вятърът, мълчи -
послушай песента му вдъхновена.

И тя ще ти разкаже ориста
на хората - съвсем обикновени,
избрали, в своя път към вечността,
да пренесат усмивката на времето.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??