28 sept 2010, 14:45

Думи на вятъра 

  Poesía
709 0 3
Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова,
говорят с тях дори и боговете,
те имат своя, собствена душа.
Какво ли пък не носят ветровете?!
Послания, надежди и мечти,
копнежи, с жив човек несподелени...
Когато шепне вятърът, мълчи -
послушай песента му вдъхновена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??