Отекват зад мен
в разпилени стъпки дните,
вървя напред, а назад
ме дърпат празнините.
Ранената душа и на най-силния
задушава тялото, а си мислиш,
че ще се скриеш нощем
под одеялото.
Когато разбереш, че
безвъзмездно
са изгубени минутите
не могат да помагнат и на
поезията думите.
© Нати All rights reserved.
задушава тялото, а си мислиш,
че ще се скриеш нощем
под одеялото
Това е временно, докато изгрее слънцето.