19.12.2007 г., 11:39 ч.

Думите 

  Поезия » Друга
924 0 2

Отекват зад мен

в разпилени стъпки дните,

вървя напред, а назад

ме дърпат празнините.

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото.

Когато разбереш, че

безвъзмездно

са изгубени минутите

не могат да помагнат и на

поезията думите.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ранената душа и на най-силния

    задушава тялото, а си мислиш,

    че ще се скриеш нощем

    под одеялото

    Това е временно, докато изгрее слънцето.
  • Върви, върви...!
Предложения
: ??:??