May 9, 2013, 11:13 PM

Думите ми 

  Poetry
925 1 2



Свих се в ъгъла на празничния ден,
а думите като мухи над мед кръжат
и в листа, дето е за тях предназначен,
рисуват празен и безмълвен свят.

Забравих що е радост. И дори... тъга.
Зад прозореца животът е самотник.
И само в оня дълъг миг преди съня
подреждам няколко от тях... във вопъл.

И спира се във онемял от студ каданс
страстта, която караше кръвта да полудее.
Подреждам думите във мълчалив романс -
последния... След туй ще онемея.



© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми стихотворението, но не и настроението. Но то е неизбежно и е породено от нещо,което е по-силно от теб...С пожелание за още много хубави стихотворения, облечени в шарените дрехи на мечтите и сбъднатостта.Поздрав!
  • не е поезия, която Умра да чета

    но, ако бях публикуващ редактор - с КЕФ щях да пусна този текст
Random works
: ??:??