hixxtam (Найден Найденов)
314 585
9.05.2013 г., 23:13 ч.

Думите ми 

  Поезия
894 1 2



Свих се в ъгъла на празничния ден,
а думите като мухи над мед кръжат
и в листа, дето е за тях предназначен,
рисуват празен и безмълвен свят.

Забравих що е радост. И дори... тъга.
Зад прозореца животът е самотник.
И само в оня дълъг миг преди съня
подреждам няколко от тях... във вопъл.

И спира се във онемял от студ каданс
страстта, която караше кръвта да полудее.
Подреждам думите във мълчалив романс -
последния... След туй ще онемея.



© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стихотворението, но не и настроението. Но то е неизбежно и е породено от нещо,което е по-силно от теб...С пожелание за още много хубави стихотворения, облечени в шарените дрехи на мечтите и сбъднатостта.Поздрав!
  • не е поезия, която Умра да чета

    но, ако бях публикуващ редактор - с КЕФ щях да пусна този текст
Предложения
: ??:??