May 19, 2009, 6:16 AM

Думите са белези 

  Poetry
776 0 6
Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка
пресъздавах себе си.
Пред теб сега се моля,
но думите са белези.
Отбивам се на мястото,
с невинните усмивки,
а сърцето мое, бясното,
е в кървави завивки… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??