Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
19 may 2009, 6:16

Думите са белези 

  Poesía
774 0 6
Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка
пресъздавах себе си.
Пред теб сега се моля,
но думите са белези.
Отбивам се на мястото,
с невинните усмивки,
а сърцето мое, бясното,
е в кървави завивки… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??