ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ
Лятна вечер. Бях в град до морето.
Седях на терасата в хотела,
пред очите ми имаше само вълни.
Погледнах нагоре – дъждопад от звезди,
Но лъжовен бе той –
не вдигаше телефона си ти.
Някой ще каже „Колко си скучен!”,
без да знае дори, какво си за мен.
Ако знаеш колко силно мечтая
теб да рисувам в нощта
и след мен да оставя
няколко листа хартия,
пълни с щрих и думи, родени от обичта,
които да те опишат завинаги на света.
Трябва ли още да рисувам и пиша?
Нали и без тях човек може да диша?
А колко искам аз да живея,
но как да го направя без нея?
Какъв смисъл има да редя думи?
Да си мечтая?
Останах без ум...
И това зная...© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Нежен любовен стих! Поздрави, Вили!
-
Много е хубаво!!!
Поздрави, Вили!!! -
Почти не се среща подобна нежност!
Поздравявам те, че имаш щастието да изпиташ подобни чувства. -
Нали все трябва да си го искараш на някого...Белите листове ще приютят самотата ти и ще те разтоварят, поне малко.Има смисъл от думите.Утрото е по-мъдро от вечерта, колкото и красива да е тя.То може да ти донесе нова любов?
-
от любовта обикновено се остава без ум, поне в началото
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
