ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
8 сент. 2006 г., 00:29

ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ 

  Поэзия
803 0 6

 

 

Лятна вечер. Бях в град до морето.

Седях на терасата в хотела,

пред очите ми имаше само вълни.

Погледнах нагоре – дъждопад от звезди,

Но лъжовен бе той –

не вдигаше телефона си ти. 

Някой ще каже „Колко си скучен!”,

без да знае дори, какво си за мен.

Ако знаеш колко силно мечтая

теб да рисувам в нощта

и след мен да оставя

няколко листа хартия,

пълни с щрих и думи, родени от обичта, 

които да те опишат завинаги на света. 

Трябва ли още да рисувам и пиша?

Нали и без тях човек може да диша?

А колко искам аз да живея,

но как да го направя без нея?

Какъв смисъл има да редя думи?

Да си мечтая?

Останах без ум...

И това зная...

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Нежен любовен стих! Поздрави, Вили!
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави, Вили!!!
  • Почти не се среща подобна нежност!
    Поздравявам те, че имаш щастието да изпиташ подобни чувства.
  • Нали все трябва да си го искараш на някого...Белите листове ще приютят самотата ти и ще те разтоварят, поне малко.Има смисъл от думите.Утрото е по-мъдро от вечерта, колкото и красива да е тя.То може да ти донесе нова любов?
  • от любовта обикновено се остава без ум, поне в началото
Предложения
: ??:??