Дунавска стена

Apr 30, 2010, 11:19 AM

Poetry » Love

583 0 0

Там, където синята река отмива
бели камъчета в свойта пазва
и рибата се гърчи, умирайки
от страст за свобода и жажда,
стои, подобно страж, от памтивека
една стена. И участта ù е нелека.
Тъй както хладнокръвието теб дели от мен,
разделя тя брега с река, земята - от вода...
И страда всеки ден, рушейки се - от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дунавска стена

Искате да прочетете повече?

Random works