Дунавска стена

ДИТА (Дита)
14 0

30.04.2010 г., 11:19 ч.

Поезия » Любовна

576 0 0

Там, където синята река отмива

бели камъчета в свойта пазва

и рибата се гърчи, умирайки

от страст за свобода и жажда,

стои, подобно страж, от памтивека

една стена. И участта ù е нелека.

Тъй както хладнокръвието теб дели от мен,

разделя тя брега с река, земята - от вода...

И страда всеки ден, рушейки се - от самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.