Каква сатурнова дупка? Няма такава.
Октомври любезно ме кани на среща.
А петите ми тлеят от лятна жарава.
Горещо е още в сърцето ми. Пещ е.
И нека да нижат на две куки годините
онази - непонятната никому плетка.
Има още много лета неподминати.
Тигър съм, есен. Тигър във клетка.
И с нокти и зъби вечер разкъсвам
тази мъничка част от сърцето си, дето
го стягат фалшиви сатурнови пръстени...
А онези, реалните, са далеч във небето.