ulianka
85 results
На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
  829 
По новините днес умират хора.
Отдавна водим третата световна.
Погребани по чехли в хола си,
умираме холестеролно.
Религията я продават в подлеза, ...
  771 
Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
  904 
Пиши, народе, пиши за Дякона...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...
  821 
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
  870 
С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
  795 
Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...
  1012  19 
Животът е написан преди нас,
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
  1079 
Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
  818 
Днес расте наобратно тревата
и дъждът към небето вали.
В своя извор се връща реката.
Захарта във кафето соли.
И защо ли така се смаляват ...
  1227  10 
Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца, ...
  906  11 
Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден", ...
  1371  19 
"Мъже - разпенени коне, до болка втурнати натам...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими. ...
  1685  12 
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
  1056  17 
Край лампата навърта се комар.
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет, ...
  1020 
Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...
Обсебва ме до бяло хаотичност, ...
  890 
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
  1053  23 
Бял сняг... Същински бял капан.
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.
Сега кажи, кажи ми, накъде? ...
  2042 
Точно днес не е ден за умиране.
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...
  877 
Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...
  979 
Аз вярвам в двама ви и още,
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка. ...
  4692 
Трудно време за летене, брат.
Някой на крилете тегли ножа!
А в безкрил и сринат свят
полетът е невъзможен...
Някой ти играе номер стар... ...
  793 
И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...
  954  10 
"Земята на баща ми прокърви!
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...
  1524  30 
В този свят е доказано - никой не мрè!
Ю. Терзийска
  910 
"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...
  797 
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...
  1355 
Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла ...
  1075 
Има време за обичане, любими -
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...
  954 
Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...
  1121  13 
" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...
  1089  11 
Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
  1264  14 
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
  1074  16 
Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?
До вчера имах девет бели свещи ...
  985  11 
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...
  1017  10 
Вървях... И вървях...
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам. ...
  1005 
Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
  887 
Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...
  805 
От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
  848 
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
  914 
Random works
: ??:??