Nov 13, 2008, 8:00 AM

Душа 

  Poetry » Phylosophy
591 0 5
Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена,
тя болката си лее в нощта,
а тишината мъката попива,
единствена приятелка в слабостта.
А денем маската покрива
невидимите белези на таз душа,
не бива никой да разбира
безсънната й самота в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Random works
: ??:??