13.11.2008 г., 8:00 ч.

Душа 

  Поезия » Философска
606 0 5
Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена,
тя болката си лее в нощта,
а тишината мъката попива,
единствена приятелка в слабостта.
А денем маската покрива
невидимите белези на таз душа,
не бива никой да разбира
безсънната й самота в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Предложения
: ??:??