Душа

Jan 28, 2018, 8:31 PM

Poetry » Love, Other

1012 2 2

Душата ми се рони ситно
в дъжда на тъжните ми дни.
Спокойствието ми привидно -
докрай то ще се изпари.
Душата ми умира неусетно,
дерат и кожата провалите
И още съм си все там, дето
бях някога, но без печалите,
които все издраха ми душата;
но още вярвам и се боря.
Върви към гибел тя, горката,
а аз пък нямам що да сторя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душа

Want to read more?

Random works