Самотата лукс е за душата,
а вярата в своята химера
е нейната храна, но често
оплетени в кордона от емоции
забравяме за своята душа,
започваме да се кланяме на
тленните желания и материалните
блага, но душата помни...
тя пътник древен е на таз земя,
но малцина чуват нейните слова,
защото тя с думи не говори,
а повечето търсят все това ...