Самотата лукс е за душата,

а вярата в своята химера

е нейната храна, но често

оплетени в кордона от емоции

забравяме за своята душа,

започваме да се кланяме на

тленните желания и материалните

блага, но душата помни...

тя пътник древен е на таз земя,

но малцина чуват нейните слова,

защото тя с думи не говори,

а повечето търсят все това

и така ръждясват им душите

преди да разцъфтят и обричат се

да търсят неуспешно своя път

до сетния им дъх.