Душа

Mar 23, 2007, 3:05 PM

Poetry

830 0 1

Седя сега сама в нощта,
в мрака вперила очи
и светлините на града
гаснат в мрачни дълбини.
Така угасна ти в мрака,
така изчезна ти за миг,
а мъката в нашите сърца -
сякаш мътни кладенци.
Защо остави ни сами?
Защо остави ни в забрава?
Нима ти не изпита жал,
оставяйки огромна рана? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душа

Want to read more?

Random works