Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
Oct 22, 2008, 8:53 AM

Душа 

  Poetry » Phylosophy
671 1 8
 

Самотна си, самотна си, душа,


и като вик във теб отеква тишината.


Студена и безкрайна е нощта,


когато в теб притихне леден вятър.


Затворена зад стъклена стена,


сънуваш всяка вечер, че отлиташ.


Но хваната в капана на плътта,


заключена, без път се луташ.


Знам вече, тясно ти е в мен, душа,


жадуваш за безкрая като птица.


Но потрошаваш своите крила


при всеки следващ опит за отлитане.


Почакай още мъничко, душа,


животът ни по-кратък и от миг е.


Ще дойде ден и ти във вечността


свободна сред звездите ще се скиташ.

© Мария Вергова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??