Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
22.10.2008 г., 8:53 ч.

Душа 

  Поезия » Философска
669 1 8
 

Самотна си, самотна си, душа,


и като вик във теб отеква тишината.


Студена и безкрайна е нощта,


когато в теб притихне леден вятър.


Затворена зад стъклена стена,


сънуваш всяка вечер, че отлиташ.


Но хваната в капана на плътта,


заключена, без път се луташ.


Знам вече, тясно ти е в мен, душа,


жадуваш за безкрая като птица.


Но потрошаваш своите крила


при всеки следващ опит за отлитане.


Почакай още мъничко, душа,


животът ни по-кратък и от миг е.


Ще дойде ден и ти във вечността


свободна сред звездите ще се скиташ.

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??