Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина,
загърнала се в наметало от мъгла
и сгушена в сълзите на своята душа,
не вижда радост в мъка и тъга.
Останала самичка на света
и скрила се във свойта самота,
живее, плачи и тъжи,
припомня си отминалите дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up