Mouse-Rat
36 results
Когато животът ти горчи,
сипи си чаша вино
и в него разтвори
усмивката любима.
Подръж го във ръка. ...
сипи си чаша вино
и в него разтвори
усмивката любима.
Подръж го във ръка. ...
458
4
Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях, ...
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях, ...
688
4
Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...
2091
8
Весела Коледа, приятели мили,
нека снегът да ви носи щастливи
мигове, радост и здраве, късмети,
животът ви да е пълен с мигове леки!
Да се обичате и да сте щастливи, ...
нека снегът да ви носи щастливи
мигове, радост и здраве, късмети,
животът ви да е пълен с мигове леки!
Да се обичате и да сте щастливи, ...
593
6
Помолих аз съня
да ме докосне с нежната си длан,
но той уви бе явно много на далече и …
не чу отчаят ми копнеж да го намеря.
Повиках Ангела да ме приспи със песен, ...
да ме докосне с нежната си длан,
но той уви бе явно много на далече и …
не чу отчаят ми копнеж да го намеря.
Повиках Ангела да ме приспи със песен, ...
547
2
Обидите натрупани по светло
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.
Сърцето трепетно се пита ...
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.
Сърцето трепетно се пита ...
659
4
Бясна съм защото …
отново позволих.
Отново позволих
да бъда наранена.
Защото в миг на глупава мечта, ...
отново позволих.
Отново позволих
да бъда наранена.
Защото в миг на глупава мечта, ...
1224
10
Аз съм супер жена!
Някои ще кажат –
ти вече си стара.
Да, но да обичам как мога?
Още мога аз да лудея, ...
Някои ще кажат –
ти вече си стара.
Да, но да обичам как мога?
Още мога аз да лудея, ...
635
6
Животът е толкова объркано нещо. Прекрасно, трудно, болезнено, щастливо и ... объркано нещо.
Кой от нас не си е мечтал да срещне в настоящето човек от минало? Мнозина може би. Но на мен ми се случи. Животът е изпълнен със спомени. Едни са хубави, други лоши, трети нетърпими, а четвърти мечтани …. Жи ...
Кой от нас не си е мечтал да срещне в настоящето човек от минало? Мнозина може би. Но на мен ми се случи. Животът е изпълнен със спомени. Едни са хубави, други лоши, трети нетърпими, а четвърти мечтани …. Жи ...
713
8
Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишане ...
1152
1
7
Ще мога ли отново да се влюбя?
Да те докосвам с пламнали ръце
и цяла нощ с тебе да се любя,
загубени и двамата – сърце в сърце.
Да тръпна под ласките ти топли, ...
Да те докосвам с пламнали ръце
и цяла нощ с тебе да се любя,
загубени и двамата – сърце в сърце.
Да тръпна под ласките ти топли, ...
962
14
Самотната Тъга тихо се прокрадна на ъгъла в нощта.
Небето беше тъмно, но шумните искрици прорязваха в мига,
на лекото трептене на звездите и мокрите от дъжд платна,
в които тъжно и самотно се открояваха натрапчиви рекламните пана.
Самотната Тъга в очите взря и в светлината от неон и прах, желаеща... ...
Небето беше тъмно, но шумните искрици прорязваха в мига,
на лекото трептене на звездите и мокрите от дъжд платна,
в които тъжно и самотно се открояваха натрапчиви рекламните пана.
Самотната Тъга в очите взря и в светлината от неон и прах, желаеща... ...
787
4
Ти тръгна си, дори не се обърна. Забрави сбогом да прошепнеш ти.
Отиде си със слънцето и лятото, от моите обятия забягна ти.
Обичах те, сърцето ти аз до полуда. Жадувах както ме жадува ти.
Ръка протегнах да те спра – не стана, обърна се и тръгна ти.
Листата бавно сипят се във жар горяща, но студ пос ...
Отиде си със слънцето и лятото, от моите обятия забягна ти.
Обичах те, сърцето ти аз до полуда. Жадувах както ме жадува ти.
Ръка протегнах да те спра – не стана, обърна се и тръгна ти.
Листата бавно сипят се във жар горяща, но студ пос ...
696
4
Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобика ...
854
2
Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.
Пристъпил леко, свил дупе, ...
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.
Пристъпил леко, свил дупе, ...
572
5
Имало едно време един бял лъв. Той бил толкова хубав, гривата му била сякаш от коприна. Бил силен и ловувал, бил як, не му липсвал улов. Но бил сам. Още като малко лъвче когато майка му го кърмила той усещал неприязънта на другите лъвици, на лъвчетата и най-важното – на големия стар лъв, който го пе ...
1272
1
8
Желая „лека нощ“ на вас -
о, хора - дето можете да спите.
Проспивате прекрасни нощни часове,
когато тихо е навън и можете да чуете
неща, които през деня са скрити ...
о, хора - дето можете да спите.
Проспивате прекрасни нощни часове,
когато тихо е навън и можете да чуете
неща, които през деня са скрити ...
516
2
Като се замисля, все повече избягвам да слизам към центъра и околните му улици. Магазините са толкова много – то не са МОЛ-ове, огромни чуждестранни центрове за хранителни стоки, улици превърнати в пазари, вериги за бързо хранене, дюнери и китайска храна – и всичко това натъпкано едно до друго. На к ...
1797
8
Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
771
11
Злото почука на моята врата
и аз му отворих за влезе - сама.
Пристъпи то и обърна света,
моя свят от мечти и тъга.
Покани ме с него да опозная света ...
и аз му отворих за влезе - сама.
Пристъпи то и обърна света,
моя свят от мечти и тъга.
Покани ме с него да опозная света ...
585
14
Капка дъжд
като сълза,
на цвете се отрони
и от там в пръста.
Опръска я с тъга ...
като сълза,
на цвете се отрони
и от там в пръста.
Опръска я с тъга ...
563
6
Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...
694
2
Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина, ...
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина, ...
567
4
Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъж ...
613
4
Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...
867
14
Жестоко е да бъдеш сам в дъжда.
Жестоко е да бъдеш в самота.
И да се сблъскваш с жестоката лъжа.
И да преглъщаш сълзите сама.
Но този свят е само за сълзи, ...
Жестоко е да бъдеш в самота.
И да се сблъскваш с жестоката лъжа.
И да преглъщаш сълзите сама.
Но този свят е само за сълзи, ...
756
4
3.
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...
627
2.
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, кога ...
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, кога ...
576
1.
Когато излезе от кампуса, се чувстваше изморена, потна, нервна и раздразнена.
Нямаше някаква особена причина, но това не й пречеше да не се чувства в кондиция. Трябваше да се прибере и да си почине, но само мисълта да се завре в малкото си студио направо я подлудяваше. Искаше да се разкърши. Добр ...
Когато излезе от кампуса, се чувстваше изморена, потна, нервна и раздразнена.
Нямаше някаква особена причина, но това не й пречеше да не се чувства в кондиция. Трябваше да се прибере и да си почине, но само мисълта да се завре в малкото си студио направо я подлудяваше. Искаше да се разкърши. Добр ...
683
Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
674
2
Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
672
Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
678
Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
660
Ей, Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием от болка, глад и студ? Ние няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме пр ...
1122
2
1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...
720
6
Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...
809
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
