Душа на птица

Jan 20, 2015, 11:38 AM

Poetry » Love

5.0 (6)

833 0 5

Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки,
без милост скърши моите криле.
Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.
Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя, разбери!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Бурята сплита ръце
Condemned

In the forest of my dreams... Sleeps the coolest... ray of rays. As I lay on a low-cut down tree I s...
Rose red

I have no will to live I don't have any reasons To stay alive and breathe And listen to the wisdom T...
Compass

in the east there is sand, and fire, and oath; in the west there is another plague of the mind and t...

More works »