20 ene 2015, 11:38
Душа на птица
Не пее славеят затвориш ли го в клетка,
дървото съхне, щом го отсечеш,
а ти светът ми прегради с решетки,
без милост скърши моите криле.
Сега душата птица в мен умира,
сърцето роза вехне без простор,
в очите слънцето угасва, спира
дъхът ми вятър в тъмния затвор.
Не мога да живея във кафез от злато!
Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта, и слънцето, крилата...
Само така ще бъда твоя, разбери!
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Миночка, благодаря, че отново ме споделяш
Мисана,благодаря ти откровението
Никола, и на теб благодарности, че намираш по нещо за себе си по моите ширини -
Любовта не може да живее в клетка!
"Ако ме искаш, свободата ми върни
и любовта,и слънцето, крилата...
Смо така ще бъда твоя,разбери!"
Харесах,Биляна и го оценявам!
Поздрав от мен!! -
Искрено и завладяващо стихотворение. Написано с автентично чувство.
Усетих безусловното му въздействие.
Поздравление, Биляна! -
Истинско и от душа написано,на мен си ми прозвуча песенно!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Даниел,благодаря. Поздрави и на теб