Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим
на задачи злободневни верните решения…
Дали в сърцето, със което ръсим
над нищетата си добрите намерения…
Дали в съня, докато спим,
летим в страна, със името „поезия”…
Дали във пролетта, щом ни облъхне
ароматът на прелестната фрезия… ...