Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим
на задачи злободневни верните решения…
Дали в сърцето, със което ръсим
над нищетата си добрите намерения…
Дали в съня, докато спим,
летим в страна, със името „поезия”…
Дали във пролетта, щом ни облъхне
ароматът на прелестната фрезия… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация