Допуснах те да видиш голотата ми,
душата си съблякох, като к-ва...
Докосна с нажежено сетивата ù,
а те пък взеха, че се поразмърдаха.
Пенливо се разнесоха по тялото,
по всяко ъгълче на мъртвите му клетки,
свенливо запригласяха на вятъра,
засвирил гордо мъжките си песни.
Повярвала наивно на играта му,
полуиздишваше невдишани ухания.
Раздаваше усмивки, а с остатъци -
лекуваше декубитални рани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up