Допуснах те да видиш голотата ми,
душата си съблякох, като к-ва...
Докосна с нажежено сетивата ù,
а те пък взеха, че се поразмърдаха.
Пенливо се разнесоха по тялото,
по всяко ъгълче на мъртвите му клетки,
свенливо запригласяха на вятъра,
засвирил гордо мъжките си песни.
Повярвала наивно на играта му,
полуиздишваше невдишани ухания.
Раздаваше усмивки, а с остатъци -
лекуваше декубитални рани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse