Oct 14, 2009, 10:41 PM

Душата ми 

  Poetry » White poetry
822 0 3

Къде изчезна момичето от снимките,

сега дори се питах, дали съм била жива,

или съм я създала, улавяйки прашинките,

от нейната душа, останала без сила...

прашинка след прашинка я издухах,

като глухарче в детските си спомени,

подобно на балончета излюзиите спуках

и само скреж в краката ми се ронеше,

хей, Господи, какво, по дяволите, стана,

аз исках да я върна и се молех,

без отговор молитвата остана...

сама да си се рее нейде из ефира,

а ти мълчиш и моята душа се спира,

за да умре по пътя, който не успя

ни да започне, нито да приключи,

така и не разбрах какво се случи

и чува ли ме някой въобще...?!

... Проклятие... сърцето май ще спре...!!!

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??